опошляло

Речник на българския език

1. опошляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опошляло е производна форма на опошля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опошляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опошляло е производна форма на опошля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).