опошлявал си

Речник на българския език

1. опошлявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опошлявал си е производна форма на опошлявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. опошлявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опошлявал си е производна форма на опошлявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. опошлявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опошлявал си е производна форма на опошлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).