опосталявало

Речник на българския език

1. опосталявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опосталявало е производна форма на опосталявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опосталявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опосталявало е производна форма на опосталявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опосталявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опосталявало е производна форма на опосталявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опосталявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опосталявало е производна форма на опосталявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).