опосталявал

Речник на българския език

1. опосталявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опосталявал е производна форма на опосталявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опосталявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опосталявал е производна форма на опосталявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опосталявал — мин. деят. св. прич. м. р.

опосталявал е производна форма на опосталявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опосталявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опосталявал е производна форма на опосталявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).