опосквало

Речник на българския език

1. опосквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опосквало е производна форма на опосквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опосквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опосквало е производна форма на опосквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опосквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опосквало е производна форма на опосквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опосквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опосквало е производна форма на опосквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).