опоскало

Речник на българския език

1. опоскало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опоскало е производна форма на опоскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опоскало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опоскало е производна форма на опоскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опоскало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опоскало е производна форма на опоскам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опоскало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опоскало е производна форма на опоскам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).