опоскала

Речник на българския език

1. опоскала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опоскала е производна форма на опоскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опоскала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опоскала е производна форма на опоскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. опоскала — мин. деят. св. прич. ж. р.

опоскала е производна форма на опоскам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. опоскала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

опоскала е производна форма на опоскам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).