опонирахме

Речник на българския език

1. опонирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

опонирахме е производна форма на опонирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. опонирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

опонирахме е производна форма на опонирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).