опонирал е

Речник на българския език

1. опонирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опонирал е е производна форма на опонирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опонирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опонирал е е производна форма на опонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опонирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опонирал е е производна форма на опонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).