опонирало е

Речник на българския език

1. опонирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опонирало е е производна форма на опонирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опонирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опонирало е е производна форма на опонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опонирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опонирало е е производна форма на опонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).