опонирало

Речник на българския език

1. опонирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опонирало е производна форма на опонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опонирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опонирало е производна форма на опонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опонирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опонирало е производна форма на опонирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опонирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опонирало е производна форма на опонирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).