опонира

Речник на българския език

1. опонира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опонира е производна форма на опонирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опонира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опонира е производна форма на опонирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опонира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опонира е производна форма на опонирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).