оползотворяло

Речник на българския език

1. оползотворяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оползотворяло е производна форма на оползотворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оползотворяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оползотворяло е производна форма на оползотворя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).