оползотворял

Речник на българския език

1. оползотворял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оползотворял е производна форма на оползотворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оползотворял — мин. деят. несв. прич. м. р.

оползотворял е производна форма на оползотворя (мин. деят. несв. прич. м. р.).