оползотворил е

Речник на българския език

1. оползотворил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оползотворил е е производна форма на оползотворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оползотворил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оползотворил е е производна форма на оползотворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).