оползотворило е

Речник на българския език

1. оползотворило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оползотворило е е производна форма на оползотворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оползотворило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оползотворило е е производна форма на оползотворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).