оползотворила

Речник на българския език

1. оползотворила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оползотворила е производна форма на оползотворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оползотворила — мин. деят. св. прич. ж. р.

оползотворила е производна форма на оползотворя (мин. деят. св. прич. ж. р.).