опозорил е

Речник на българския език

1. опозорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опозорил е е производна форма на опозоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опозорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опозорил е е производна форма на опозоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).