опожарил е

Речник на българския език

1. опожарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опожарил е е производна форма на опожаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опожарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опожарил е е производна форма на опожаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).