оповръщал е

Речник на българския език

1. оповръщал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оповръщал е е производна форма на оповръщам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оповръщал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оповръщал е е производна форма на оповръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оповръщал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оповръщал е е производна форма на оповръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).