оповръщало е

Речник на българския език

1. оповръщало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оповръщало е е производна форма на оповръщам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оповръщало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оповръщало е е производна форма на оповръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оповръщало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оповръщало е е производна форма на оповръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).