оповръщало

Речник на българския език

1. оповръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оповръщало е производна форма на оповръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оповръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оповръщало е производна форма на оповръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оповръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оповръщало е производна форма на оповръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оповръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оповръщало е производна форма на оповръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).