оповръщал

Речник на българския език

1. оповръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оповръщал е производна форма на оповръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оповръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оповръщал е производна форма на оповръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оповръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

оповръщал е производна форма на оповръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оповръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оповръщал е производна форма на оповръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).