оплодяло

Речник на българския език

1. оплодяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплодяло е производна форма на оплодя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оплодяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оплодяло е производна форма на оплодя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).