оплодотворяло

Речник на българския език

1. оплодотворяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплодотворяло е производна форма на оплодотворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оплодотворяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оплодотворяло е производна форма на оплодотворя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).