оплодил си

Речник на българския език

1. оплодил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оплодил си е производна форма на оплодя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оплодил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оплодил си е производна форма на оплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).