оплодило

Речник на българския език

1. оплодило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплодило е производна форма на оплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оплодило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оплодило е производна форма на оплодя (мин. деят. св. прич. ср. р.).