оплодил

Речник на българския език

1. оплодил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплодил е производна форма на оплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оплодил — мин. деят. св. прич. м. р.

оплодил е производна форма на оплодя (мин. деят. св. прич. м. р.).