оплита

Речник на българския език

1. оплита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оплита е производна форма на оплитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оплита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оплита е производна форма на оплитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оплита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оплита е производна форма на оплитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).