оплешивяло

Речник на българския език

1. оплешивяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплешивяло е производна форма на оплешивея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оплешивяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

оплешивяло е производна форма на оплешивея (мин. деят. св. прич. ср. р.).