оплетете

Речник на българския език

1. оплетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

оплетете е производна форма на оплета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. оплетете — повелително наклонение, мн. ч.

оплетете е производна форма на оплета (повелително наклонение, мн. ч.).