оплетели

Речник на българския език

1. оплетели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оплетели е производна форма на оплета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оплетели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оплетели е производна форма на оплета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).