оплела

Речник на българския език

1. оплела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оплела е производна форма на оплета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оплела — мин. деят. св. прич. ж. р.

оплела е производна форма на оплета (мин. деят. св. прич. ж. р.).