оплезил е

Речник на българския език

1. оплезил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплезил е е производна форма на оплезя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оплезил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплезил е е производна форма на оплезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).