оплевял е

Речник на българския език

1. оплевял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплевял е е производна форма на оплевям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оплевял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплевял е е производна форма на оплевям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оплевял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплевял е е производна форма на оплевям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. оплевял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплевял е е производна форма на оплевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).