оплевяло е

Речник на българския език

1. оплевяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплевяло е е производна форма на оплевям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оплевяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплевяло е е производна форма на оплевям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оплевяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплевяло е е производна форма на оплевям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. оплевяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплевяло е е производна форма на оплевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).