оплевяла

Речник на българския език

1. оплевяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оплевяла е производна форма на оплевям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оплевяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оплевяла е производна форма на оплевям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. оплевяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

оплевяла е производна форма на оплевям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. оплевяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оплевяла е производна форма на оплевям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. оплевяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оплевяла е производна форма на оплевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. оплевяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оплевяла е производна форма на оплевя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).