оплевявал си

Речник на българския език

1. оплевявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оплевявал си е производна форма на оплевявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оплевявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оплевявал си е производна форма на оплевявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. оплевявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оплевявал си е производна форма на оплевявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).