оплевявало

Речник на българския език

1. оплевявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплевявало е производна форма на оплевявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оплевявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплевявало е производна форма на оплевявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оплевявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оплевявало е производна форма на оплевявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оплевявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оплевявало е производна форма на оплевявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).