оплевявал

Речник на българския език

1. оплевявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплевявал е производна форма на оплевявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оплевявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплевявал е производна форма на оплевявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оплевявал — мин. деят. св. прич. м. р.

оплевявал е производна форма на оплевявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оплевявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оплевявал е производна форма на оплевявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).