оплевил е

Речник на българския език

1. оплевил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплевил е е производна форма на оплевя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оплевил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплевил е е производна форма на оплевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).