оплевил

Речник на българския език

1. оплевил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплевил е производна форма на оплевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оплевил — мин. деят. св. прич. м. р.

оплевил е производна форма на оплевя (мин. деят. св. прич. м. р.).