оплакнел

Речник на българския език

1. оплакнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплакнел е производна форма на оплакна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оплакнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оплакнел е производна форма на оплакна (мин. деят. несв. прич. м. р.).