опият

Речник на българския език

1. опият — ед. ч. пълен член

опият е производна форма на опий (ед. ч. пълен член).

2. опият — сег. вр., 3 л., мн. ч.

опият е производна форма на опия (сег. вр., 3 л., мн. ч.).