опиянчил е

Речник на българския език

1. опиянчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опиянчил е е производна форма на опиянча се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опиянчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опиянчил е е производна форма на опиянча се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).