опиянчило е

Речник на българския език

1. опиянчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опиянчило е е производна форма на опиянча се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опиянчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опиянчило е е производна форма на опиянча се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).