опиянчело

Речник на българския език

1. опиянчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опиянчело е производна форма на опиянча се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опиянчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опиянчело е производна форма на опиянча се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).