опиянчели

Речник на българския език

1. опиянчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опиянчели е производна форма на опиянча се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опиянчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опиянчели е производна форма на опиянча се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).