опиянчвал съм

Речник на българския език

1. опиянчвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

опиянчвал съм е производна форма на опиянчвам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. опиянчвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

опиянчвал съм е производна форма на опиянчвам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. опиянчвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

опиянчвал съм е производна форма на опиянчвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).