опиянчвал си

Речник на българския език

1. опиянчвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опиянчвал си е производна форма на опиянчвам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. опиянчвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опиянчвал си е производна форма на опиянчвам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. опиянчвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опиянчвал си е производна форма на опиянчвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).